Историята на един надгробен камък:
       По време на изверването,известно като възродителен процес по много от гробищата на мюсюлманите пуснаха бригади с чукове,които строшиха надгробните паметници на турците и помаците с удар в най-слабата част на паметника,врата.Оставяха ги така и изчезваха да се пробват по други гробища.Не всички грбища потрошиха,защото просто толкова много бригади с чукове не можеха да сформират.В някогашното село Тъмръш,което бе превърнато в ловна резиденция прилагаха друг пенис.Надгробните камъни ги изваждаха и ги смилаха на чакъл за пътища.
       Тъмраш има три гробища,Старото,Манафското и Новото гробе.До старите гробища е кариерата,от която хората са отцепвали дебели плочи иса  ги оформяли за надгробни камъни.Манафското гробе е било предназначено за арабите,приели исляма.Турците са ги изпращали тук да служат.Неприикналите с такъв студ манафе умирали и това е била целта на турците.Тъмрашките помаци,които били задължени да служат в армията пращали в сирийската пустиня и те там умирали от жегата.
        Камъкът,който е на снимката бе затиснат от бор и бе оставен.Той е от Новото гробе.До него имаше още един.Чакъломелачите не бяха вече тук,задействах разработка.Взех един човек с мен да ми помага,"коленичихме" пред шефа на ловната резиденция,та ни пусна с колата в нея,а ние с кирка,лопата и брадва извадихме двата камъка.Този на снимката се събра в колата до сантиметър,но другият,кръгъл,с много надписи,не се събра и го заровихме наблизо,за да се опази.Така и си остана,но аз мога да го намеря къде е.Той бе циилндрчен и целият с арабски надпис.Камъкът на снимката обаче замина за Хамбардере,годината бе 1985-а.
         Камъкът е на служител от джамията,защото е с чалма и надпис на арабски език.Другите два типа са без чалма ,но с оформена глава и надпис на турски,а на гроба на обикновените хора са поставяли само камък с остър връх.
         Надписът един турчин преписа,отнесе в джамията и от там преведоха текста и отнесоха годината към нашето летоброене.
         Около мен работят доста турци като строители.Те знаят за камъка,минават нарочно покрай мен,влизат пред него,постилат си едно килимче и се молят.А на мен казват:Този таш /камък/ от всичко ще те пази,пази го и ти.
         А годината,написана на камъка няма как да забравя.1833 г.е роден любимият ми композитор,Йоханес Брамс.
                                 История камней записана Товарищем Пропойцевым

 

                             Тъмрашкият надгробен камък вече на Хамбардере



Надпис: Мустафа,син на Иляз,починал през 1833 г.



    Част  от тракийски култов комплекс при село Обичник,където са се изпълявали   
                   религиозни ритуали.Висок е колкото една двуетажна сграда.

Как ти позволиха да го вземеш, като си спомням в началото на деветдесетте какъв вой беше за някакъв оброчен кръст от врачанско, дето го сложиха в София пред НДК-то.